Жалбоподателят, г‑н HX, е бизнесмен със сирийско гражданство.
Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в цяла Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо да прилагат сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11). Предвид сериозната обстановка Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, ограничения за допускането в Европейския съюз и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население в Сирия.
Имената на лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273. Съгласно член 5, параграф 1 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение.
Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но предвижда възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Списъкът на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за посочената репресия, или свързани с отговорните лица, включен в приложение II към този регламент, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на посочените ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II и освен това преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в това приложение.
С Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, 2011 г., стр. 56) Съветът преценява, че предвид сериозната обстановка в Сирия е необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки. От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са събрани в един-единствен правен акт. Член 18 от Решение 2011/782 предвижда ограничения за достъпа до територията на Съюза, а член 19 предвижда замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, посочени в приложение I.
Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1).
С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, 2012 г., стр. 21) разглежданите ограничителни мерки са събранив един-единствен правен акт.
Решение 2012/739 е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14). Действието на Решение 2013/255 е продължено до 1 юни 2015 г. с Решение 2014/309/ОВППС на Съвета от 28 май 2014 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 160, 2014 г., стр. 37).
С Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 49) Съветът изменя Решение 2013/255, по-специално за да приложи разглежданите ограничителни мерки по отношение на други лица и образувания. В приложение A, отнасящо се до лицата, за които се прилага това решение за изпълнение, са посочени името на жалбоподателя, датата на включването му в съответния списък и следните основания:
На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 10). В приложение А към този регламент за изпълнение фигурира името на жалбоподателя заедно със същите данни и основания като посочените в Решение за изпълнение 2014/488.
На 13 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалба до Общия съд, като иска да се отменят в частта, в която се отнасят до него, Решение за изпълнение 2014/488 и Регламент за изпълнение № 793/2014 в редакциите им съгласно актовете за изпълнение и изменение към датата на подаването на жалбата. Делото е заведено в секретариата на Общия съд под номер T‑723/14.
С Решение (ОВППС) 2015/837 от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 132, 2015 г., стр. 82) Съветът продължава действието на Решение 2013/255 до 1 юни 2016 г.
С изявление за изменение на жалбата в съдебното заседание по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), жалбоподателят иска да се отмени и Решение 2015/837 в частта, в която този акт се отнася до него.
С решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Общият съд частично уважава жалбата и отменя Решение за изпълнение 2014/488 и Регламент за изпълнение № 793/2014 в частта, в която те се отнасят до жалбоподателя. Общият съд отхвърля като недопустимо направеното в съдебното заседание искане за изменение на жалбата, отнасящо се до Решение 2015/837.
С жалба, подадена на 1 август 2016 г. в секретариата на Съда, жалбоподателят иска да се отмени решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332).
С решение от 9 ноември 2017 г., HX/Съвет (C‑423/16 P, EU:C:2017:848), Съдът отменя частично решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), като приема, че Общият съд неправилно е отхвърлил като недопустимо искането за изменение на жалбата с единствения мотив, че то не е направено с отделна писмена молба, без преди това да е поканил жалбоподателя да отстрани тази нередовност.
На 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75). На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).
Съгласно съображение 6 от Решение 2015/1836 „Съветът прецени, че поради строгия контрол, който упражнява сирийският режим върху икономиката, единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него. Съветът счита, че следва да предвиди ограничителни мерки за налагане на ограничения върху достъпа и за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от посочените видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, както са посочени от Съвета и включени в списъка в приложение I, с цел да им се попречи да предоставят материална или финансова подкрепа на режима, както и, посредством упражняваното от тях влияние, да се увеличи натискът върху самия режим да промени политиката си на репресии“.
С Решение 2015/1836 текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането на територията на държавите членки и транзитното преминаване през нея и замразяване на финансовите средства на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен „ако има достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.
На 27 май 2016 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/850 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125). В приложение A, отнасящо се до лицата, за които се прилага това решение, са посочени името на жалбоподателя, датата на включването му в съответния списък и следните основания:
На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 141, 2014 г., стр. 30). В приложение А към този регламент за изпълнение фигурира името на жалбоподателя заедно със същите данни и основания като посочените в Решение 2016/850.
На 28 май 2016 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2016/850 и в Регламент за изпълнение 2016/840. В известието се посочва, че засегнатите лица и образувания могат да отправят до Съвета искания за преразглеждане на актовете, с които са включени в съответните списъци.
На 29 май 2017 г. с Решение (ОВППС) 2017/917 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62) Съветът продължава действието на Решение 2013/255 до 1 юни 2018 г. На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 15).
С писмо от 31 май 2017 г., изпратено до представителя на жалбоподателя, Съветът връчва на жалбоподателя копие от Решение 2017/917 и Регламент за изпълнение 2017/907.
На 27 юли 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд разглежданата тук жалба за отмяна на Решение 2016/850 и на Регламент за изпълнение 2016/840.
На 26 октомври 2016 г. Съветът депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд.
С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 юни 2017 г., жалбоподателят изменя жалбата си, така че тя да включва и искане за отмяна на Решение 2017/917 и Регламент за изпълнение 2017/907.
В съдебното заседание на 11 януари 2018 г на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят прави ново доказателствено искане, по което Съветът изразява становище в дадения му срок.
Жалбоподателят моли Общия съд:
Съветът моли Общия съд:
Най-напред следва да се отбележи, че обжалваните актове са приети на основание член 29 ДЕС, който предоставя на Съвета компетентност за приемането на решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет, T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 41).
Също на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2015/1836, съгласно което качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, е правен критерий за прилагането на ограничителните мерки.
Всъщност, както предвиждат член 27, параграф 2, буква a) и член 28, параграф 2, буква a) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, ограничителните мерки по това решение вече се прилагат за категорията лица „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. Освен това съгласно член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от същото решение мерките не се прилагат или престават да се прилагат към тези лица само ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. В това отношение, както посочва Съветът в съображение 6 от Решение 2015/1836 и в съображение 5 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, тесният кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, са в състояние да поддържат своя статут единствено като се ползват от тесните си връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него. Що се отнася до замразяването на финансови средства, горепосочените критерии са възпроизведени в член 15, параграф 1а, буква a) и параграф 1б от Регламент № 36/2012.
Това е правният контекст, с оглед на който трябва да се обсъдят изтъкнатите в жалбата основания за отмяна.
В жалбата си жалбоподателят изтъква осем основания за отмяна. Първото основание е съществено нарушаване на правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Второто основание е съществено нарушаване на правото на защита и правото на справедлив процес. Третото основание е нарушаване на задължението за мотивиране. Четвъртото основание е нарушаване на правото на ефективна съдебна защита. Петото основание е грешка в преценката от страна на Съвета. Шестото основание е нарушаване на правото на собственост, на принципа на пропорционалност и на икономическата свобода. Седмото основание е нарушаване на правото на нормални условия на живот. Осмото основание е грубо погазване на правото на репутация на жалбоподателя.
Общият съд счита, че доколкото с доводите по второто основание всъщност се изтъква грешка в преценката, а не нарушение на правото на защита, следва да се приеме, че това основание за отмяна се отнася до такава грешка и следва да се разгледа заедно с петото основание, което е същото. Освен това Общият съд счита, че доводите, изложени във връзка с четвъртото основание, свързано с правото на ефективна съдебна защита, всъщност се отнасят до мотивите на обжалваните актове и следователно трябва да се приеме, че така изтъкнатото основание за отмяна е нарушаване на задължението за мотивиране и то следва да се разгледа заедно с третото основание. Накрая, Общият съд счита, че някои доводи, изтъкнати във връзка с третото основание, се отнасят до правилността на обжалваните актове и трябва да се обсъдят при разглеждането на второто и петото основание, по които по същество се твърди грешка в преценката. Ето защо Общият съд намира за уместно първо да разгледа заедно третото и четвъртото основание, по-нататък да разгледа заедно второто и петото основание, след това да разгледа първото основание и накрая да разгледа заедно шестото, седмото и осмото основание.
Жалбоподателят счита, че така както е изложил мотивите си, Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, наложено на институциите на Съюза с член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., с член 296 ДФЕС и с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
От една страна, жалбоподателят твърди, че Съветът прави връзка между фигурата на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и подкрепата за режима или облагодетелстването от него, без да мотивира констатацията си за наличие на такава връзка. В това отношение той поддържа, че фигурата на водещ бизнесмен не може сама по себе си да бъде тъждествена с фигурата на лице, което подкрепя режима или се облагодетелства от него. От друга страна, жалбоподателят счита, че качеството водещ бизнесмен само по себе си не е достатъчно да обоснове решението на Съвета.
Освен това жалбоподателят поддържа, че нарушаването на задължението за мотивиране му пречи да изгради ефективна защитна теза.
Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да се даде достатъчно информация на заинтересованото лице, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразност на акта (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 60 и цитираната съдебна практика).
Следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 61 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до ограничителните мерки, приемани в контекста на общата външна политика и политика на сигурност, следва да се подчертае, че доколкото засегнатото лице няма право на предварително изслушване преди приемането на първоначално решение за замразяване на финансови средства, спазването на задължението за мотивиране е отоще по-голямо значение, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на решението, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на това решение (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 62 и цитираната съдебна практика).
Следователно мотивите на актовете на Съвета за налагане на мярка замразяване на финансови средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на свободата си на преценка Съветът приема, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 63 и цитираната съдебна практика).
Изискването за мотивиране обаче следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-конкретно в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 64 и цитираната съдебна практика).
Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 65 и цитираната съдебна практика).
По-специално, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 66 и цитираната съдебна практика).
В случая Съветът мотивира повторното включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци по следния начин:
На първо място, следва да се отбележи, че по отношение на жалбоподателя Съветът изтъква в обжалваните актове, първо, качеството му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия (критерий „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“), второ, статута му на член на сирийския парламент до 2012 г. (критерий „връзка с режима“), и трето, бизнес и политическите му връзки със сирийския режим, от които той се облагодетелства и чрез които подкрепя този режим (критерий „връзка с режима и получаване на ползи от него“). В това отношение следва да се припомни, че както беше посочено в точки 32—34 по-горе, съгласно член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Решение 2013/255, последно изменено с Решение 2015/1836, качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, е самостоятелен правен критерий за прилагането на ограничителните мерки и съответно за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци. Всъщност Решение 2015/1836 въвежда обективен, самостоятелен и достатъчен критерий, който позволява въведените за Сирия ограничителни мерки да се прилагат и по отношение на видните бизнесмени, без да е необходимо да се доказва подкрепата им за управляващия режим или ползите, които получават от него.
Жалбоподателят по същество оспорва обжалваните актове като недостатъчно мотивирани, доколкото в тях се посочва, че поради качеството му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, той получава ползи от режима или го подкрепя. Както обаче беше посочено в точка 49 по-горе, предвид въведения с Решение 2015/1836 критерий Съветът вече не е длъжен да доказва връзката между качеството „водещ бизнесмен“ и подкрепата и ползите, които тези бизнесмени предоставят на режима, тъй като качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ е достатъчно за прилагането на разглежданите ограничителни мерки срещу това лице. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва законосъобразността на този критерий за вписване нито в писмените си изявления, нито в съдебното заседание.
На трето място, следва да се приеме, че мотивите на обжалваните актове отговарят на изискванията, припомнени по-горе в точка 41 и сл. По-конкретно, тези мотиви позволяват на жалбоподателя да разбере причините, поради които името му е повторно включено в разглежданите списъци, а на Общия съд — да упражни контрол за законосъобразност на тези актове. Също така следва да се отбележи, че вследствие от първото включване на името му в списъците жалбоподателят вече е запознат с контекста и обхвата на наложените му ограничителни мерки.
Освен това жалбоподателят твърди, че документите, представени в подкрепа на мотивите на обжалваните по настоящото дело актове, не са нови. Той оспорва и тяхната доказателствена сила и поддържа, че не обосновават в достатъчна степен обжалваните актове.
В това отношение следва да се отбележи, че задължението за мотивиране на актовете представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на акта, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60).
По изложените съображения следва да се приеме, че третото и четвъртото основание за отмяна, тоест по същество твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, не са налице. Що се отнася до правилността на изложените от Съвета мотиви по отношение на жалбоподателя, доводите на последния по този въпрос трябва да бъдат обсъдени при разглеждането на второто и петото основание, по които по същество се твърди грешка в преценката.
Първо, жалбоподателят изтъква, че не може фигурата на известен бизнесмен да се приравнява на фигурата на лице, което подкрепя сирийския режим и получава ползи от него.
Второ, жалбоподателят поддържа, че Съветът не е представил годни доказателства за правилността на мотивите за включването на името му в разглежданите списъци. В това отношение той твърди, на първо място, че Съветът не е доказал факта, че той се облагодетелства от управляващия сирийски режим и го подкрепя. На второ място, жалбоподателят твърди, че не е водещ бизнесмен. Във връзка с това той отрича да има значимо влияние в групата Anwar Akkad Sons Group (наричана по-нататък „AASG“) и в дружеството United Oil и да извършва дейност в нефтения и газовия сектор в Сирия. Освен това той поддържа, че има само миноритарно участие в групата AASG и че при всички положения имената на останалите съдружници с равен на неговия дял и на останалите управители не са включени в разглежданите списъци. На трето място, що се отнася до статута му на член на сирийския парламент, жалбоподателят изтъква, че действително е бил независим член на сирийския парламент с мандат до края на 2011 г., който обаче е бил продължен поради започналата гражданска война.
Трето, жалбоподателят поддържа, че в сравнение с доказателствата, представени по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Съветът не представя нови доказателства, годни да докажат правилността на мотивите за вписването на името му.
Следва да се припомни, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права, изисква в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването на определено лице или образувание в списъците, съдът на Съюза да се увери, че съответният акт почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на фактите, твърдени в изложението на мотивите за този акт, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове акта, се подкрепят от доказателствата (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 64 и цитираната съдебна практика).
Всъщност именно компетентният орган на Съюза трябва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, а не това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни. Не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно изтъкнатите мотиви в актовете, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят мотивите, възприети срещу съответното лице (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 66 и 67 и цитираната съдебна практика).
Освен това при преценката на тежестта на засегнатите интереси, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим (решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 47).
В този смисъл контролът за обоснованост на включването на името на жалбоподателя в списъците, приложени към обжалваните актове, трябва да се извършва чрез преценка дали обстоятелствата относно жалбоподателя доказват в достатъчна степен, че той подкрепя сирийския режим или получава ползи от него. Това се преценява, като доказателствата се разгледат не изолирано, а в техния контекст. Всъщност Съветът удовлетворява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима, срещу който се води борба (вж. решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 51 и 53 и цитираната съдебна практика).
Следва да се припомни, че общите критерии за вписване по член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Решение 2013/255, възпроизведени, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от Регламент № 36/2012, предвиждат, че спрямо видните бизнесмени в Сирия се прилагат ограничителни мерки, освен ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
Освен това следва да се подчертае, че Съветът включва и оставя на името на жалбоподателя в списъците, приложени към обжалваните актове, на следните основания:
В настоящия случай следва да се припомни, че са посочени три различни основания за повторното включване и оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, а именно, на първо място, че той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, с интереси или дейност в секторите на нефта, газа, химикалите, застраховките, промишлените машини, недвижимите имоти, туризма, подизпълнението и медицинското оборудване, на второ място, че е бил член на сирийския парламент до 2012 г., и на трето място, че предвид бизнес и политическите му връзки с режима той подкрепя и се облагодетелства от сирийския режим.
В началото следва да се отбележи, че както личи от общите критерии за вписване, припомнени в точка 63 по-горе, качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ е един от правните критерии за прилагането на ограничителните мерки и съответно за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци.
Освен това следва да се посочи, че в обжалваните актове, с които името на жалбоподателя отново е включено и след това е оставено в тези списъци, Съветът изтъква основания и прилага критерии, различни в сравнение с онези, на които се опира първоначалното включване на името на жалбоподателя във въпросните списъци с актовете, отменени с решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332). Всъщност, от една страна, формулировката на първоначалните основания за вписването на името му е изменена, и от друга, тези актове имат друга правна обосновка, а именно критерият „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, предвиден в член 27, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255 и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, критерий, който не е съществувал при първоначалното вписване.
Жалбоподателят оспорва изложените в мотивите на Съвета основания за повторното включване на името му в разглежданите списъци. Той поддържа, че Съветът не представя годни доказателства за правилността на тези мотиви.
Що се отнася до изтъкнатото в мотивите основание „водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва факта, че е бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Той обаче твърди, че не е водещ бизнесмен. В това отношение той отрича да участва в управлението на групата AASG и дружеството United Oil и да упражнява дейност в нефтения и газовия сектор в Сирия.
Съветът оспорва доводите на жалбоподателя относно фактите и поддържа, че не е допуснал грешка в преценката в това отношение.
В настоящия случай следва да се отбележи, че за да обоснове повторното включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, Съветът представя документите с номера 520/16—606/16 RELEX. Това са няколко документа, които съдържат публично достъпни данни, изясняващи според Съвета общия и конкретния контекст по отношение на жалбоподателя, както и някои данни, подкрепящи изложеното в мотивите. Тези данни представляват в частност връзки към уебсайтове и онлайн информация от уебсайтовете на дружеството United Oil (www.unitedoilinc.com) и на групата AASG (www.akkadgroup.com), съдържащи статии за жалбоподателя.
На първо място, следва най-напред да се припомни, че в точка 48 от решение от 2 юни 2016, HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Общият съд приема, че жалбоподателят е председател на групата AASG и че принадлежащото към тази група дружество United Oil има дейност в газовия и нефтения сектор. Документите с номера 541/16, 548/16 и 545/16 RELEX потвърждават тези данни. Всъщност извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 541/16 RELEX) и извлечението от онлайн вестника The Syria Report (документ с номер 548/16 RELEX) идентифицират жалбоподателя като един от собствениците и председател на управителния съвет на групата AASG. Освен това статия, публикувана на уебсайта Middle East Economic Digest (документ с номер 545/16 RELEX), сочи, че дружеството United Oil е дъщерно дружество от групата AASG и има дейност в нефтения и газовия сектор.
По-нататък следва да се констатира, че от документите с номера 520/16—606/16 RELEX следва, че групата AASG е съставена на практика от дружеството United Oil, дружеството Fiorella Pasta и други дъщерни дружества. В това отношение следва да се отбележи, че в извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 607/16 RELEX) и в документа с номер 543/16 RELEX, който съдържа отчет на групата, публикуван през 2011 г. на този сайт, са изброени секторите на дейност на групата AASG, а именно нефта, газа, химикалите, застраховките, хранителните продукти, туризма и медицинското оборудване, и се посочва, че дружествата от групата работят по големи проекти в Сирия.
По-конкретно, за дружеството United Oil следва да се подчертае, че в извлечението от уебсайта на това дружество (www.unitedoilinc.com) (документ с номер 520/16 RELEX), в извлечението от онлайн вестникаThe Syria Report (документ с номер 544/16 RELEX) и в статия, публикувана на уебсайта Middle East Economic Digest(документ с номер 545/16 RELEX), то е описано като едно от основните сирийски нефтено-газови дружества, основано и ръководено от жалбоподателя, част от групата AASG, със седалище в Дамаск (Сирия), с дейност главно в Египет и Ирак и разработващо над тридесет големи проекта в Сирия. Освен това, що се отнася до дружеството Fiorella Pasta, от документа с номер 543/16 RELEX, който съдържа отчет на групата, публикуван през 2011 г. на сайта на тази група (www.akkadgroup.com), от статия, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестникаThe Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), и от извлечението от публикация на уебсайта The Syria Reportот 2 март 2011 г. (документ с номер 548/16 RELEX) личи, че посоченото дружество, основано от жалбоподателя през 1994 г., е дъщерно дружество на въпросната група и се смята за един от най-големите производители на тестени изделия в Сирия.
Накрая следва да се отбележи, че видно от статията, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестникаThe Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), през юли 2013 г. дружеството Fiorella Pasta, част от групата AASG, дарява на сирийското министерство на вътрешните работи храна, а именно 15 тона тестени изделия и 600 кутии доматен сос. Освен това в статията, публикувана на 19 октомври 2011 г. на уебсайта Jaddiliya (документ с номер 546/16 RELEX), и в извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 607/16 RELEX), жалбоподателят е описан като един от новозабогателите бизнесмени, побързал още в началото на въстанието в Сирия да подкрепи военната и медийната кампания на режима и създал дружество за военно облекло за армията в Сирия. Също така, в статията, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестника The Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), жалбоподателят е описан като един от най-видните бизнесмени в Сирия с тесни връзки с режима.
На второ място, следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават твърденията на Съвета и подкрепящите ги документи. Освен това жалбоподателят не може да се позовава на новопредставените в съдебното заседание документи, а именно на извлеченията от фактури за телефон и за електроенергия. След като в съдебното заседание му беше зададен въпрос във връзка с това, жалбоподателят не изложи конкретни мотиви, които да извиняват късното представяне на тези документи. При тези обстоятелства съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд не може да вземе предвид тези новопредставени доказателства.
На трето място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е наложил ограничителни мерки спрямо него, но не и спрямо двамата му братя, също акционери в групата AASG. В това отношение следва да се припомни, както е посочено в член 27, параграф 4 от Решение 2015/1836, че „[в]сички решения за включване в списъка се вземат индивидуално и за всеки конкретен случай, като се отчита пропорционалността на мярката“. Освен това, както основателно поддържа Съветът, евентуална разнопосочна негова практика не може да породи нито оправдани правни очаквания у съответните субекти, нито право те да се позовават в своя полза на допусната незаконосъобразност, ползваща другиго (решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 62).
На четвърто място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът не представя нови доказателства в сравнение с представените по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), следва да се отбележи, както личи от точки 71—75 по-горе, че противно на твърденията на жалбоподателя, документите с номера 520/16—606/16 RELEX съдържат данни, които са различни и произхождат от разнообразни достъпни и публични източници, различни от документите, които Съветът представя по упоменатото дело. Единствената прилика на тези документи с представените от Съвета по това дело, за да обоснове включването на жалбоподателя в списъците относно ограничителните мерки, се състои — както личи от точка 72 по-горе — в това, че посочените данни съвпадат относно факта, че жалбоподателят е председател на групата AASG и че дружеството United Oil има дейност в нефтения и газовия сектор.
Следователно трябва да се приеме, че противно на поддържаното от жалбоподателя, по настоящото дело Съветът представя нови документи в подкрепа на мотивите си за повторното включване и за оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци.
На пето място, следва да се констатира, че документацията, представена от Съвета в документите с номера 520/16—606/16 RELEX, е допълнена с други статии от печата с различни източници, които Съветът представя в приложение към писмената си защита. В тези статии се посочва, че икономическият елит на Сирия до голяма степен се състои от предприемачи, избрани от г‑н Bachar Al-Assad и неговото семейство в широк смисъл, и че този елит просперира, като се облагодетелства от сирийския режим. Тези документи са допустимо доказателство, тъй като с тях не се мотивират ex post обжалваните актове, а се показва, че предвид контекста на приемането на тези актове мотивите им са били достатъчни (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 62).
На шесто и последно място, следва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255 и член 15, параграф 1б от Регламент № 36/2012 ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя могат да бъдат оставени в сила само ако има достатъчно информация, че той не е или вече не е свързан с режима, или че не упражнява или вече не упражнява влияние върху него, или че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. От една страна обаче, в представените от Съвета документи не се откриват данни, че за жалбоподателя е налице една от упоменатите по-горе хипотези, при които има основание за заличаване на името му от разглежданите списъци, а от друга, самият жалбоподател също не представя данни от такова естество.
От изложеното по-горе следва, че Съветът е представил съвкупност от точни и съгласувани улики по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 62 по-горе, годни да докажат факта, че жалбоподателят е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Ето защо следва да се заключи, че първото основание за повторното включване и за оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци е подкрепено с достатъчно доказателства.
Жалбоподателят, г‑н HX, е бизнесмен със сирийско гражданство.
Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в цяла Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност, вместо да прилагат сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 11). Предвид сериозната обстановка Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване, което би могло да се използва за вътрешни репресии, ограничения за допускането в Европейския съюз и замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо цивилното население в Сирия.
Имената на лицата, отговорни за тежките репресии срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания са посочени в приложението към Решение 2011/273. Съгласно член 5, параграф 1 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение.
Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, 2011 г., стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но предвижда възможности за освобождаване на замразените финансови средства. Списъкът на лицата, образуванията и органите, признати за отговорни за посочената репресия, или свързани с отговорните лица, включен в приложение II към този регламент, е идентичен със списъка в приложението към Решение 2011/273. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на посочените ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II и освен това преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца списъка в това приложение.
С Решение 2011/782/ОВППС от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, 2011 г., стр. 56) Съветът преценява, че предвид сериозната обстановка в Сирия е необходимо да наложи допълнителни ограничителни мерки. От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са събрани в един-единствен правен акт. Член 18 от Решение 2011/782 предвижда ограничения за достъпа до територията на Съюза, а член 19 предвижда замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси на лицата и образуванията, посочени в приложение I.
Регламент № 442/2011 е заменен с Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, 2012 г., стр. 1).
С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, 2012 г., стр. 21) разглежданите ограничителни мерки са събранив един-единствен правен акт.
Решение 2012/739 е заменено с Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, 2013 г., стр. 14). Действието на Решение 2013/255 е продължено до 1 юни 2015 г. с Решение 2014/309/ОВППС на Съвета от 28 май 2014 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 160, 2014 г., стр. 37).
С Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 49) Съветът изменя Решение 2013/255, по-специално за да приложи разглежданите ограничителни мерки по отношение на други лица и образувания. В приложение A, отнасящо се до лицата, за които се прилага това решение за изпълнение, са посочени името на жалбоподателя, датата на включването му в съответния списък и следните основания:
На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 217, 2014 г., стр. 10). В приложение А към този регламент за изпълнение фигурира името на жалбоподателя заедно със същите данни и основания като посочените в Решение за изпълнение 2014/488.
На 13 октомври 2014 г. жалбоподателят подава жалба до Общия съд, като иска да се отменят в частта, в която се отнасят до него, Решение за изпълнение 2014/488 и Регламент за изпълнение № 793/2014 в редакциите им съгласно актовете за изпълнение и изменение към датата на подаването на жалбата. Делото е заведено в секретариата на Общия съд под номер T‑723/14.
С Решение (ОВППС) 2015/837 от 28 май 2015 година за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 132, 2015 г., стр. 82) Съветът продължава действието на Решение 2013/255 до 1 юни 2016 г.
С изявление за изменение на жалбата в съдебното заседание по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), жалбоподателят иска да се отмени и Решение 2015/837 в частта, в която този акт се отнася до него.
С решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Общият съд частично уважава жалбата и отменя Решение за изпълнение 2014/488 и Регламент за изпълнение № 793/2014 в частта, в която те се отнасят до жалбоподателя. Общият съд отхвърля като недопустимо направеното в съдебното заседание искане за изменение на жалбата, отнасящо се до Решение 2015/837.
С жалба, подадена на 1 август 2016 г. в секретариата на Съда, жалбоподателят иска да се отмени решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332).
С решение от 9 ноември 2017 г., HX/Съвет (C‑423/16 P, EU:C:2017:848), Съдът отменя частично решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), като приема, че Общият съд неправилно е отхвърлил като недопустимо искането за изменение на жалбата с единствения мотив, че то не е направено с отделна писмена молба, без преди това да е поканил жалбоподателя да отстрани тази нередовност.
На 12 октомври 2015 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2015/1836 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 75). На същата дата Съветът приема Регламент (ЕС) 2015/1828 за изменение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 266, 2015 г., стр. 1).
Съгласно съображение 6 от Решение 2015/1836 „Съветът прецени, че поради строгия контрол, който упражнява сирийският режим върху икономиката, единствено тесен кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия са в състояние да поддържат своя статут, като се ползват от тесни връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него. Съветът счита, че следва да предвиди ограничителни мерки за налагане на ограничения върху достъпа и за замразяване на всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на, притежавани, държани или контролирани от посочените видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, както са посочени от Съвета и включени в списъка в приложение I, с цел да им се попречи да предоставят материална или финансова подкрепа на режима, както и, посредством упражняваното от тях влияние, да се увеличи натискът върху самия режим да промени политиката си на репресии“.
С Решение 2015/1836 текстът на членове 27 и 28 от Решение 2013/255 е изменен. Тези членове вече предвиждат ограничения за влизането на територията на държавите членки и транзитното преминаване през нея и замразяване на финансовите средства на „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“, освен „ако има достатъчно информация, че [тези лица] не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки“.
На 27 май 2016 г. Съветът приема Решение (ОВППС) 2016/850 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 141, 2016 г., стр. 125). В приложение A, отнасящо се до лицата, за които се прилага това решение, са посочени името на жалбоподателя, датата на включването му в съответния списък и следните основания:
На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/840 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 141, 2014 г., стр. 30). В приложение А към този регламент за изпълнение фигурира името на жалбоподателя заедно със същите данни и основания като посочените в Решение 2016/850.
На 28 май 2016 г. Съветът публикува в Официален вестник на Европейския съюз известие на вниманието на лицата и образуванията, които подлежат на ограничителните мерки, предвидени в Решение 2016/850 и в Регламент за изпълнение 2016/840. В известието се посочва, че засегнатите лица и образувания могат да отправят до Съвета искания за преразглеждане на актовете, с които са включени в съответните списъци.
На 29 май 2017 г. с Решение (ОВППС) 2017/917 за изменение на Решение 2013/255 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 62) Съветът продължава действието на Решение 2013/255 до 1 юни 2018 г. На същата дата Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/907 за прилагане на Регламент № 36/2012 (ОВ L 139, 2017 г., стр. 15).
С писмо от 31 май 2017 г., изпратено до представителя на жалбоподателя, Съветът връчва на жалбоподателя копие от Решение 2017/917 и Регламент за изпълнение 2017/907.
На 27 юли 2016 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд разглежданата тук жалба за отмяна на Решение 2016/850 и на Регламент за изпълнение 2016/840.
На 26 октомври 2016 г. Съветът депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд.
С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 15 юни 2017 г., жалбоподателят изменя жалбата си, така че тя да включва и искане за отмяна на Решение 2017/917 и Регламент за изпълнение 2017/907.
В съдебното заседание на 11 януари 2018 г на основание член 85, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд жалбоподателят прави ново доказателствено искане, по което Съветът изразява становище в дадения му срок.
Жалбоподателят моли Общия съд:
Съветът моли Общия съд:
Най-напред следва да се отбележи, че обжалваните актове са приети на основание член 29 ДЕС, който предоставя на Съвета компетентност за приемането на решения, които определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Anbouba/Съвет, T‑592/11, непубликувано, EU:T:2013:427, т. 41).
Също на основание член 29 ДЕС Съветът приема Решение 2015/1836, съгласно което качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, е правен критерий за прилагането на ограничителните мерки.
Всъщност, както предвиждат член 27, параграф 2, буква a) и член 28, параграф 2, буква a) от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, ограничителните мерки по това решение вече се прилагат за категорията лица „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“. Освен това съгласно член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от същото решение мерките не се прилагат или престават да се прилагат към тези лица само ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. В това отношение, както посочва Съветът в съображение 6 от Решение 2015/1836 и в съображение 5 от Решение 2013/255, изменено с Решение 2015/1836, тесният кръг от видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия, са в състояние да поддържат своя статут единствено като се ползват от тесните си връзки с режима и от неговата подкрепа и като упражняват влияние сред него. Що се отнася до замразяването на финансови средства, горепосочените критерии са възпроизведени в член 15, параграф 1а, буква a) и параграф 1б от Регламент № 36/2012.
Това е правният контекст, с оглед на който трябва да се обсъдят изтъкнатите в жалбата основания за отмяна.
В жалбата си жалбоподателят изтъква осем основания за отмяна. Първото основание е съществено нарушаване на правото на всеки да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление. Второто основание е съществено нарушаване на правото на защита и правото на справедлив процес. Третото основание е нарушаване на задължението за мотивиране. Четвъртото основание е нарушаване на правото на ефективна съдебна защита. Петото основание е грешка в преценката от страна на Съвета. Шестото основание е нарушаване на правото на собственост, на принципа на пропорционалност и на икономическата свобода. Седмото основание е нарушаване на правото на нормални условия на живот. Осмото основание е грубо погазване на правото на репутация на жалбоподателя.
Общият съд счита, че доколкото с доводите по второто основание всъщност се изтъква грешка в преценката, а не нарушение на правото на защита, следва да се приеме, че това основание за отмяна се отнася до такава грешка и следва да се разгледа заедно с петото основание, което е същото. Освен това Общият съд счита, че доводите, изложени във връзка с четвъртото основание, свързано с правото на ефективна съдебна защита, всъщност се отнасят до мотивите на обжалваните актове и следователно трябва да се приеме, че така изтъкнатото основание за отмяна е нарушаване на задължението за мотивиране и то следва да се разгледа заедно с третото основание. Накрая, Общият съд счита, че някои доводи, изтъкнати във връзка с третото основание, се отнасят до правилността на обжалваните актове и трябва да се обсъдят при разглеждането на второто и петото основание, по които по същество се твърди грешка в преценката. Ето защо Общият съд намира за уместно първо да разгледа заедно третото и четвъртото основание, по-нататък да разгледа заедно второто и петото основание, след това да разгледа първото основание и накрая да разгледа заедно шестото, седмото и осмото основание.
Жалбоподателят счита, че така както е изложил мотивите си, Съветът не е изпълнил задължението за мотивиране, наложено на институциите на Съюза с член 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., с член 296 ДФЕС и с член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
От една страна, жалбоподателят твърди, че Съветът прави връзка между фигурата на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, и подкрепата за режима или облагодетелстването от него, без да мотивира констатацията си за наличие на такава връзка. В това отношение той поддържа, че фигурата на водещ бизнесмен не може сама по себе си да бъде тъждествена с фигурата на лице, което подкрепя режима или се облагодетелства от него. От друга страна, жалбоподателят счита, че качеството водещ бизнесмен само по себе си не е достатъчно да обоснове решението на Съвета.
Освен това жалбоподателят поддържа, че нарушаването на задължението за мотивиране му пречи да изгради ефективна защитна теза.
Съветът оспорва доводите на жалбоподателя.
Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да се даде достатъчно информация на заинтересованото лице, за да прецени дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да се даде възможност на този съд да упражни контрол за законосъобразност на акта (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 60 и цитираната съдебна практика).
Следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 61 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до ограничителните мерки, приемани в контекста на общата външна политика и политика на сигурност, следва да се подчертае, че доколкото засегнатото лице няма право на предварително изслушване преди приемането на първоначално решение за замразяване на финансови средства, спазването на задължението за мотивиране е отоще по-голямо значение, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на решението, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на това решение (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 62 и цитираната съдебна практика).
Следователно мотивите на актовете на Съвета за налагане на мярка замразяване на финансови средства трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на свободата си на преценка Съветът приема, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 63 и цитираната съдебна практика).
Изискването за мотивиране обаче следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-конкретно в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 64 и цитираната съдебна практика).
Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста на акта, но и на неговия контекст, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 65 и цитираната съдебна практика).
По-специално, увреждащият акт е достатъчно мотивиран, при положение че е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 66 и цитираната съдебна практика).
В случая Съветът мотивира повторното включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци по следния начин:
На първо място, следва да се отбележи, че по отношение на жалбоподателя Съветът изтъква в обжалваните актове, първо, качеството му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия (критерий „видни бизнесмени, извършващи дейност в Сирия“), второ, статута му на член на сирийския парламент до 2012 г. (критерий „връзка с режима“), и трето, бизнес и политическите му връзки със сирийския режим, от които той се облагодетелства и чрез които подкрепя този режим (критерий „връзка с режима и получаване на ползи от него“). В това отношение следва да се припомни, че както беше посочено в точки 32—34 по-горе, съгласно член 27, параграф 2 и член 28, параграф 2 от Решение 2013/255, последно изменено с Решение 2015/1836, качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, е самостоятелен правен критерий за прилагането на ограничителните мерки и съответно за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци. Всъщност Решение 2015/1836 въвежда обективен, самостоятелен и достатъчен критерий, който позволява въведените за Сирия ограничителни мерки да се прилагат и по отношение на видните бизнесмени, без да е необходимо да се доказва подкрепата им за управляващия режим или ползите, които получават от него.
Жалбоподателят по същество оспорва обжалваните актове като недостатъчно мотивирани, доколкото в тях се посочва, че поради качеството му на водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, той получава ползи от режима или го подкрепя. Както обаче беше посочено в точка 49 по-горе, предвид въведения с Решение 2015/1836 критерий Съветът вече не е длъжен да доказва връзката между качеството „водещ бизнесмен“ и подкрепата и ползите, които тези бизнесмени предоставят на режима, тъй като качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ е достатъчно за прилагането на разглежданите ограничителни мерки срещу това лице. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва законосъобразността на този критерий за вписване нито в писмените си изявления, нито в съдебното заседание.
На трето място, следва да се приеме, че мотивите на обжалваните актове отговарят на изискванията, припомнени по-горе в точка 41 и сл. По-конкретно, тези мотиви позволяват на жалбоподателя да разбере причините, поради които името му е повторно включено в разглежданите списъци, а на Общия съд — да упражни контрол за законосъобразност на тези актове. Също така следва да се отбележи, че вследствие от първото включване на името му в списъците жалбоподателят вече е запознат с контекста и обхвата на наложените му ограничителни мерки.
Освен това жалбоподателят твърди, че документите, представени в подкрепа на мотивите на обжалваните по настоящото дело актове, не са нови. Той оспорва и тяхната доказателствена сила и поддържа, че не обосновават в достатъчна степен обжалваните актове.
В това отношение следва да се отбележи, че задължението за мотивиране на актовете представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за правилността на мотивите, от която зависи материалната законосъобразност на спорния акт. Всъщност мотивите на акта са формален израз на съображенията, на които се основава този акт. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на акта, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 60).
По изложените съображения следва да се приеме, че третото и четвъртото основание за отмяна, тоест по същество твърдяното нарушение на задължението за мотивиране, не са налице. Що се отнася до правилността на изложените от Съвета мотиви по отношение на жалбоподателя, доводите на последния по този въпрос трябва да бъдат обсъдени при разглеждането на второто и петото основание, по които по същество се твърди грешка в преценката.
Първо, жалбоподателят изтъква, че не може фигурата на известен бизнесмен да се приравнява на фигурата на лице, което подкрепя сирийския режим и получава ползи от него.
Второ, жалбоподателят поддържа, че Съветът не е представил годни доказателства за правилността на мотивите за включването на името му в разглежданите списъци. В това отношение той твърди, на първо място, че Съветът не е доказал факта, че той се облагодетелства от управляващия сирийски режим и го подкрепя. На второ място, жалбоподателят твърди, че не е водещ бизнесмен. Във връзка с това той отрича да има значимо влияние в групата Anwar Akkad Sons Group (наричана по-нататък „AASG“) и в дружеството United Oil и да извършва дейност в нефтения и газовия сектор в Сирия. Освен това той поддържа, че има само миноритарно участие в групата AASG и че при всички положения имената на останалите съдружници с равен на неговия дял и на останалите управители не са включени в разглежданите списъци. На трето място, що се отнася до статута му на член на сирийския парламент, жалбоподателят изтъква, че действително е бил независим член на сирийския парламент с мандат до края на 2011 г., който обаче е бил продължен поради започналата гражданска война.
Трето, жалбоподателят поддържа, че в сравнение с доказателствата, представени по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Съветът не представя нови доказателства, годни да докажат правилността на мотивите за вписването на името му.
Следва да се припомни, че ефикасността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата на основните права, изисква в рамките на контрола за законосъобразност на съображенията, на които се основава решението за включването на определено лице или образувание в списъците, съдът на Съюза да се увери, че съответният акт почива на достатъчно солидна фактическа база. Това предполага проверка на фактите, твърдени в изложението на мотивите за този акт, така че съдебният контрол да не се свежда до преценка на абстрактната правдоподобност на посочените мотиви, а да обхване въпроса дали тези мотиви, или поне онзи от тях, считан сам по себе си за достатъчен да обоснове акта, се подкрепят от доказателствата (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 64 и цитираната съдебна практика).
Всъщност именно компетентният орган на Съюза трябва в случай на оспорване да докаже правилността на мотивите си по отношение на съответното лице, а не това лице да доказва отрицателен факт, а именно че тези мотиви са неправилни. Не се изисква посоченият орган да представя пред съда на Съюза всички данни и доказателства относно изтъкнатите мотиви в актовете, чиято отмяна се иска. Все пак е важно представените данни или доказателства да подкрепят мотивите, възприети срещу съответното лице (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Fulmen и Mahmoudian, C‑280/12 P, EU:C:2013:775, т. 66 и 67 и цитираната съдебна практика).
Освен това при преценката на тежестта на засегнатите интереси, която е част от контрола за пропорционалност на съответните ограничителни мерки, могат да се вземат предвид контекстът на тези мерки, насочени към оказване на натиск върху сирийския режим с оглед преустановяване на тежките репресии срещу населението, и трудността за събиране на по-конкретни доказателства в държава, в която има гражданска война и която се управлява от авторитарен режим (решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 47).
В този смисъл контролът за обоснованост на включването на името на жалбоподателя в списъците, приложени към обжалваните актове, трябва да се извършва чрез преценка дали обстоятелствата относно жалбоподателя доказват в достатъчна степен, че той подкрепя сирийския режим или получава ползи от него. Това се преценява, като доказателствата се разгледат не изолирано, а в техния контекст. Всъщност Съветът удовлетворява възложената му тежест на доказване, ако представи пред съда на Съюза съвкупност от достатъчно конкретни, точни и съгласувани улики, които дават възможност да се установи наличието на достатъчна връзка между лицето, на което е наложена мярка за замразяване на финансови средства, и режима, срещу който се води борба (вж. решение от 21 април 2015 г., Anbouba/Съвет, C‑630/13 P, EU:C:2015:247, т. 51 и 53 и цитираната съдебна практика).
Следва да се припомни, че общите критерии за вписване по член 27, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 28, параграф 2, буква а) и параграф 3 от Решение 2013/255, възпроизведени, що се отнася до замразяването на финансови средства, в член 15, параграф 1а, буква а) и параграф 1б от Регламент № 36/2012, предвиждат, че спрямо видните бизнесмени в Сирия се прилагат ограничителни мерки, освен ако има достатъчно информация, че те не са или вече не са свързани с режима, или че не упражняват или вече не упражняват влияние върху него, или че не представляват реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки.
Освен това следва да се подчертае, че Съветът включва и оставя на името на жалбоподателя в списъците, приложени към обжалваните актове, на следните основания:
В настоящия случай следва да се припомни, че са посочени три различни основания за повторното включване и оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, а именно, на първо място, че той е водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия, с интереси или дейност в секторите на нефта, газа, химикалите, застраховките, промишлените машини, недвижимите имоти, туризма, подизпълнението и медицинското оборудване, на второ място, че е бил член на сирийския парламент до 2012 г., и на трето място, че предвид бизнес и политическите му връзки с режима той подкрепя и се облагодетелства от сирийския режим.
В началото следва да се отбележи, че както личи от общите критерии за вписване, припомнени в точка 63 по-горе, качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“ е един от правните критерии за прилагането на ограничителните мерки и съответно за включването на името на жалбоподателя в разглежданите списъци.
Освен това следва да се посочи, че в обжалваните актове, с които името на жалбоподателя отново е включено и след това е оставено в тези списъци, Съветът изтъква основания и прилага критерии, различни в сравнение с онези, на които се опира първоначалното включване на името на жалбоподателя във въпросните списъци с актовете, отменени с решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332). Всъщност, от една страна, формулировката на първоначалните основания за вписването на името му е изменена, и от друга, тези актове имат друга правна обосновка, а именно критерият „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, предвиден в член 27, параграф 2, буква а) от Решение 2013/255 и в член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, критерий, който не е съществувал при първоначалното вписване.
Жалбоподателят оспорва изложените в мотивите на Съвета основания за повторното включване на името му в разглежданите списъци. Той поддържа, че Съветът не представя годни доказателства за правилността на тези мотиви.
Що се отнася до изтъкнатото в мотивите основание „водещ бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, следва да се констатира, че жалбоподателят не оспорва факта, че е бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Той обаче твърди, че не е водещ бизнесмен. В това отношение той отрича да участва в управлението на групата AASG и дружеството United Oil и да упражнява дейност в нефтения и газовия сектор в Сирия.
Съветът оспорва доводите на жалбоподателя относно фактите и поддържа, че не е допуснал грешка в преценката в това отношение.
В настоящия случай следва да се отбележи, че за да обоснове повторното включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци, Съветът представя документите с номера 520/16—606/16 RELEX. Това са няколко документа, които съдържат публично достъпни данни, изясняващи според Съвета общия и конкретния контекст по отношение на жалбоподателя, както и някои данни, подкрепящи изложеното в мотивите. Тези данни представляват в частност връзки към уебсайтове и онлайн информация от уебсайтовете на дружеството United Oil (www.unitedoilinc.com) и на групата AASG (www.akkadgroup.com), съдържащи статии за жалбоподателя.
На първо място, следва най-напред да се припомни, че в точка 48 от решение от 2 юни 2016, HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), Общият съд приема, че жалбоподателят е председател на групата AASG и че принадлежащото към тази група дружество United Oil има дейност в газовия и нефтения сектор. Документите с номера 541/16, 548/16 и 545/16 RELEX потвърждават тези данни. Всъщност извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 541/16 RELEX) и извлечението от онлайн вестника The Syria Report (документ с номер 548/16 RELEX) идентифицират жалбоподателя като един от собствениците и председател на управителния съвет на групата AASG. Освен това статия, публикувана на уебсайта Middle East Economic Digest (документ с номер 545/16 RELEX), сочи, че дружеството United Oil е дъщерно дружество от групата AASG и има дейност в нефтения и газовия сектор.
По-нататък следва да се констатира, че от документите с номера 520/16—606/16 RELEX следва, че групата AASG е съставена на практика от дружеството United Oil, дружеството Fiorella Pasta и други дъщерни дружества. В това отношение следва да се отбележи, че в извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 607/16 RELEX) и в документа с номер 543/16 RELEX, който съдържа отчет на групата, публикуван през 2011 г. на този сайт, са изброени секторите на дейност на групата AASG, а именно нефта, газа, химикалите, застраховките, хранителните продукти, туризма и медицинското оборудване, и се посочва, че дружествата от групата работят по големи проекти в Сирия.
По-конкретно, за дружеството United Oil следва да се подчертае, че в извлечението от уебсайта на това дружество (www.unitedoilinc.com) (документ с номер 520/16 RELEX), в извлечението от онлайн вестникаThe Syria Report (документ с номер 544/16 RELEX) и в статия, публикувана на уебсайта Middle East Economic Digest(документ с номер 545/16 RELEX), то е описано като едно от основните сирийски нефтено-газови дружества, основано и ръководено от жалбоподателя, част от групата AASG, със седалище в Дамаск (Сирия), с дейност главно в Египет и Ирак и разработващо над тридесет големи проекта в Сирия. Освен това, що се отнася до дружеството Fiorella Pasta, от документа с номер 543/16 RELEX, който съдържа отчет на групата, публикуван през 2011 г. на сайта на тази група (www.akkadgroup.com), от статия, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестникаThe Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), и от извлечението от публикация на уебсайта The Syria Reportот 2 март 2011 г. (документ с номер 548/16 RELEX) личи, че посоченото дружество, основано от жалбоподателя през 1994 г., е дъщерно дружество на въпросната група и се смята за един от най-големите производители на тестени изделия в Сирия.
Накрая следва да се отбележи, че видно от статията, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестникаThe Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), през юли 2013 г. дружеството Fiorella Pasta, част от групата AASG, дарява на сирийското министерство на вътрешните работи храна, а именно 15 тона тестени изделия и 600 кутии доматен сос. Освен това в статията, публикувана на 19 октомври 2011 г. на уебсайта Jaddiliya (документ с номер 546/16 RELEX), и в извлечението от уебсайта на групата AASG (www.akkadgroup.com) (документ с номер 607/16 RELEX), жалбоподателят е описан като един от новозабогателите бизнесмени, побързал още в началото на въстанието в Сирия да подкрепи военната и медийната кампания на режима и създал дружество за военно облекло за армията в Сирия. Също така, в статията, публикувана на 4 юли 2015 г. в онлайн вестника The Syrian Observer и озаглавена „Interior Ministry Forgets War, Focuses on Pasta“ (документ с номер 547/16 RELEX), жалбоподателят е описан като един от най-видните бизнесмени в Сирия с тесни връзки с режима.
На второ място, следва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства, които да опровергават твърденията на Съвета и подкрепящите ги документи. Освен това жалбоподателят не може да се позовава на новопредставените в съдебното заседание документи, а именно на извлеченията от фактури за телефон и за електроенергия. След като в съдебното заседание му беше зададен въпрос във връзка с това, жалбоподателят не изложи конкретни мотиви, които да извиняват късното представяне на тези документи. При тези обстоятелства съгласно член 85, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд не може да вземе предвид тези новопредставени доказателства.
На трето място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че Съветът е допуснал грешка в преценката, като е наложил ограничителни мерки спрямо него, но не и спрямо двамата му братя, също акционери в групата AASG. В това отношение следва да се припомни, както е посочено в член 27, параграф 4 от Решение 2015/1836, че „[в]сички решения за включване в списъка се вземат индивидуално и за всеки конкретен случай, като се отчита пропорционалността на мярката“. Освен това, както основателно поддържа Съветът, евентуална разнопосочна негова практика не може да породи нито оправдани правни очаквания у съответните субекти, нито право те да се позовават в своя полза на допусната незаконосъобразност, ползваща другиго (решение от 13 март 2012 г., Melli Bank/Съвет, C‑380/09 P, EU:C:2012:137, т. 62).
На четвърто място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът не представя нови доказателства в сравнение с представените по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), следва да се отбележи, както личи от точки 71—75 по-горе, че противно на твърденията на жалбоподателя, документите с номера 520/16—606/16 RELEX съдържат данни, които са различни и произхождат от разнообразни достъпни и публични източници, различни от документите, които Съветът представя по упоменатото дело. Единствената прилика на тези документи с представените от Съвета по това дело, за да обоснове включването на жалбоподателя в списъците относно ограничителните мерки, се състои — както личи от точка 72 по-горе — в това, че посочените данни съвпадат относно факта, че жалбоподателят е председател на групата AASG и че дружеството United Oil има дейност в нефтения и газовия сектор.
Следователно трябва да се приеме, че противно на поддържаното от жалбоподателя, по настоящото дело Съветът представя нови документи в подкрепа на мотивите си за повторното включване и за оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци.
На пето място, следва да се констатира, че документацията, представена от Съвета в документите с номера 520/16—606/16 RELEX, е допълнена с други статии от печата с различни източници, които Съветът представя в приложение към писмената си защита. В тези статии се посочва, че икономическият елит на Сирия до голяма степен се състои от предприемачи, избрани от г‑н Bachar Al-Assad и неговото семейство в широк смисъл, и че този елит просперира, като се облагодетелства от сирийския режим. Тези документи са допустимо доказателство, тъй като с тях не се мотивират ex post обжалваните актове, а се показва, че предвид контекста на приемането на тези актове мотивите им са били достатъчни (вж. в този смисъл решение от 15 ноември 2012 г., Съвет/Bamba, C‑417/11 P, EU:C:2012:718, т. 62).
На шесто и последно място, следва да се припомни, че съгласно член 27, параграф 3 и член 28, параграф 3 от Решение 2013/255 и член 15, параграф 1б от Регламент № 36/2012 ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя могат да бъдат оставени в сила само ако има достатъчно информация, че той не е или вече не е свързан с режима, или че не упражнява или вече не упражнява влияние върху него, или че не представлява реален риск от заобикаляне на ограничителните мерки. От една страна обаче, в представените от Съвета документи не се откриват данни, че за жалбоподателя е налице една от упоменатите по-горе хипотези, при които има основание за заличаване на името му от разглежданите списъци, а от друга, самият жалбоподател също не представя данни от такова естество.
От изложеното по-горе следва, че Съветът е представил съвкупност от точни и съгласувани улики по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 62 по-горе, годни да докажат факта, че жалбоподателят е виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия. Ето защо следва да се заключи, че първото основание за повторното включване и за оставянето на името на жалбоподателя в разглежданите списъци е подкрепено с достатъчно доказателства.
Съгласно съдебната практика относно решение за приемане на ограничителни мерки, предвид превантивния характер на решението, ако съдът на Съюза приеме, че поне един от изтъкнатите мотиви е достатъчно точен и конкретен, че е подкрепен с доказателства и сам по себе си представлява достатъчно основание за това решение, обстоятелството, че други от тези мотиви не са такива, не би могло да обоснове отмяната на споменатото решение (вж. решение от 28 ноември 2013 г., Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft, C‑348/12 P, EU:C:2013:776, т. 72 и цитираната съдебна практика).
В настоящия случай, доколкото първото основание за повторното включване и за оставянето на името на жалбоподателя е надлежно подкрепено от Съвета с доказателства и е достатъчно основание за вписване по силата на правния критерий, установен с член 28, параграф 2 от Решение 2013/255 и член 15, параграф 1а, буква а) от Регламент № 36/2012, не е необходимо да се преценява правилността на мотивите на обжалваните актове, що се отнася до останалите основания.
По изложените съображения следва да се приеме, че второто и петото основание за отмяна, тоест по същество твърдяната грешка в преценката, не са налице.
На първо място, жалбоподателят изтъква, че представените от Съвета доказателства по настоящото дело в подкрепа на повторното му включване в разглежданите списъци представляват само повторение на доказателствата, представени от Съвета по делото, по което е постановено решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), с което Общият съд отменя първоначално включване на името му в списъците, приложени към Решение за изпълнение 2014/488 и Регламент за изпълнение № 793/2014. В това отношение жалбоподателят поддържа, че Съветът е заобиколил посоченото съдебно решение, като е изтъкнал аналогични основания и ги е подкрепил със същите доказателства, което според жалбоподателя представлява злоупотреба с права от страна на Съвета.
На второ място, жалбоподателят поддържа, че член 50 от Хартата на основните права предвижда, че никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан.
На първо място, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Съветът грубо злоупотребява с правомощията си, като на аналогични основания и с едни и същи доказателства включва отново името на жалбоподателя в разглежданите списъци, въпреки че първото включване на името му в тези списъци е отменено с решение от 2 юни 2016 г., HX/Съвет (T‑723/14, EU:T:2016:332), следва да се отбележи, че подобен довод очевидно подлежи на отхвърляне. Всъщност от точки 44 и 51 от посоченото съдебно решение безспорно следва, че Общият съд отменя първоначалното включване на името на жалбоподателя в списъците, като приема, от една страна, че не може само поради това, че жалбоподателят е известен бизнесмен в Сирия, да се заключи, че той подкрепя сирийския режим или получава ползи от него, и от друга, че представените от Съвета материали не съдържат доказателства за твърденията му за връзките на жалбоподателя със сирийския режим. От една страна обаче, достатъчно е да се отбележи, както вече беше припомнено в точка 66 по-горе, че качеството „виден бизнесмен, извършващ дейност в Сирия“, вече е критерий, който може да обоснове включването на името на дадено лице във въпросните списъци. От друга страна, както беше посочено в точка 78 по-горе, за повторното включване на името на жалбоподателя в същите списъци Съветът се основава на данни, различни от разгледаните от Общия съд в упоменатото му решение. За изчерпателност следва да се добави, че при всички случаи, както беше посочено в точка 67 по-горе, основанията за първоначалното включване на името на жалбоподателя в списъците не са същите. При тези условия съображенията на Общия съд за отмяната на първоначалното вписване не биха могли да са пречка за повторното вписване, а жалбоподателят няма основание да твърди, че това повторно вписване представлява злоупотреба с власт от страна на Съвета.
Нещо повече, следва да се припомни, че съгласно член 32, параграфи 1 и 3 от Регламент № 36/2012, когато реши да наложи по отношение на физическо или юридическо лице, образувание или орган посочените ограничителни мерки, Съветът трябва да измени съответно приложение II или IIа, а ако освен това има нови съществени доказателства, Съветът прави преглед на решението си и информира съответното физическо лице. Освен това съгласно член 32, параграф 4 Съветът актуализира тези списъци на редовни интервали от време и най-малко на всеки 12 месеца. От изложеното следва, че Съветът е длъжен да преразглежда списъците относно ограничителните мерки, а ако има нови съществени доказателства, разполага с правото да измени основанията или отново да включи името на жалбоподателя в списъците относно ограничителните мерки. Следователно, доколкото обжалваните актове са резултат от преразглеждането, което Съветът е длъжен да извърши за взетите по отношение на жалбоподателя мерки, следва да се приеме, че Съветът е действал в съответствие с предоставените му правомощия.
На второ място, следва да се припомни, че съгласно принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата на основните права, никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Прилагането на този принцип предполага вече приетите с окончателно решение по отношение на дадено лице мерки да имат наказателноправен характер (решение от 26 октомври 2017 г., BB construct, C‑534/16, EU:C:2017:820, т. 31).
Достатъчно е обаче да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика ограничителните мерки за замразяване на финансови средства не са наказателноправни (вж. в този смисъл решения от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 101 и от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 67). Всъщност, тъй като активите на заинтересованите лица не се конфискуват като придобити чрез престъпление, а се замразяват превантивно, тези мерки не представляват наказателноправна санкция и впрочем не предполагат наличието на обвинение от подобен характер (решения от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207, т. 101 и от 9 декември 2014 г., Peftiev/Съвет, T‑441/11, непубликувано, EU:T:2014:1041, т. 87).
Ето защо в настоящия случай е безпредметно жалбоподателят да изтъква нарушение на правото да не бъде съден или наказван два пъти за едно и също престъпление.
От всичко изложено дотук следва, че първото изтъкнато основание за отмяна не е налице.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваните актове накърняват правото му на собственост, принципа на пропорционалност и икономическата свобода, тъй като той неправомерно е лишен от възможността мирно да използва своята собственост.
Жалбоподателят също така твърди, че обжалваните актове неправомерно го лишават от възможността да получи медицинско лечение и неоправдано застрашават живота и здравето му, с което причиняват непоправими вреди на цялото му семейство.
Накрая, жалбоподателят твърди, че повторното включване и оставянето на името му в разглежданите списъци накърняват репутацията му, като го лишават от възможността за нормална и мирна работа, дори и след като действието на взетите спрямо него ограничителни мерки отпадне.
Следва да се припомни, че правото на собственост е част от общите принципи на правото на Съюза и е закрепено в член 17 от Хартата на основните права (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 96 и цитираната съдебна практика).
Съгласно постоянната съдебна практика обаче правото на собственост не се ползва с абсолютна защита в правото на Съюза, а трябва да бъде прилагано при съобразяване на функцията му в обществото. Следователно върху упражняването на това право могат да се налагат ограничения, при условие че тези ограничения действително отговарят на следвани от Съюза цели от общ интерес и не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 97 и цитираната съдебна практика).
Нещо повече, от постоянната съдебна практика следва, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели на съответната правна уредба и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 98 и цитираната съдебна практика).
В настоящия случай наложеното с обжалваните актове замразяване на финансови средства и на икономически ресурси съставлява превантивна мярка, която не предполага лишаване на засегнатите лица от тяхната собственост. Въпросните ограничителни мерки обаче безспорно ограничават упражняването на правото на собственост (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 99 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до въпроса подходящи ли са обсъжданите мерки за постигането на дотолкова фундаментална за международната общност цел от общ интерес като защитата на цивилното население, ясно е, че замразяването на финансови средства, активи и други икономически ресурси, както и забраната за влизане на територията на Съюза по отношение на лицата, идентифицирани като участници в поддържането на сирийския режим, не биха могли сами по себе си да бъдат разглеждани като неподходящи (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 100 и цитираната съдебна практика).
Що се отнася до необходимостта от тези мерки, следва да се констатира, че алтернативни и по-слабо ограничителни мерки, като например система за предварително разрешение или задължение за последващо обосноваване на използването на прехвърлените средства, не позволяват толкова ефикасно да се осъществява следваната цел, а именно да се упражни натиск върху поддръжниците на сирийския режим, като се има предвид по-конкретно възможността за заобикаляне на ограниченията (вж. решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 101 и цитираната съдебна практика).
Нещо повече, трябва да се припомни, че член 19, параграфи 3—7 от Решение 2011/782, член 25, параграфи 3—11 от Решение 2012/739, член 28, параграфи 3—11 от Решение 2013/255 и членове 16—18 от Регламент № 36/2012 предвиждат възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения, и от друга страна, да се разреши конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси.
Що се отнася до посоченото от жалбоподателя медицинско лечение, в съответствие с член 3, параграфи 6—8 и с член 4, параграф 3, буква а) от Решение 2011/273, както и с член 24, параграф 6 и с член 25, параграф 3, буква д) от Решение 2012/739 компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия и използването на замразените средства за медицински и хуманитарни цели.
Освен това не би могло да се приеме, че повторното включване на името на жалбоподателя в разглежданите списъци е непропорционално поради твърдяната му потенциална неограниченост. Всъщност това повторно вписване подлежи на периодично преразглеждане с цел да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите за включване в списъка, ще бъдат заличавани от него (вж. в този смисъл решение от 13 септември 2013 г., Makhlouf/Съвет, T‑383/11, EU:T:2013:431, т. 105 и цитираната съдебна практика).
Накрая, що се отнася до причинените на жалбоподателя вреди, вярно е, че правото му на собственост е ограничено с обжалваните актове, тъй като той не може например да се разпорежда с принадлежащите му финансови средства, намиращи се на територията на Съюза, нито да прехвърля свои финансови средства в Съюза, освен ако няма нарочно разрешение. Посочените актове накърняват и правото му на нормални условия на живот, доколкото му забраняват да влиза на упоменатата територия. Също така те значително накърняват репутацията му, като се има предвид, че разглежданите ограничителни мерки могат да породят известно недоверие или подозрение към него.
Създадените на жалбоподателя неудобства обаче не са несъразмерни спрямо значимостта на целта на обжалваните актове, а именно защитата на цивилното население в Сирия. Нещо повече, тези актове предвиждат, от една страна, възможност компетентният орган на държава членка да разреши влизането му на нейна територия, в частност по неотложни хуманитарни съображения, и от друга, възможност да се разреши използването на замразените средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения, както и периодично преразглеждане на включването в списъка с цел да се гарантира, че от него ще бъдат заличавани лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите за включване в спорния списък.
Оттук следва, че предвид първостепенната значимост на защитата на цивилното население в Сирия и предвидените в обжалваните актове изключения създадените с тези актове ограничения на правото на собственост на жалбоподателя не са непропорционални, а правото му на нормални условия на живот и на репутация не е нарушено.
По изложените съображения шестото, седмото и осмото от изтъкнатите основания за отмяна не са налице.
Следователно жалбата трябва да бъде изцяло отхвърлена.
Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, следва да бъде осъден да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета в съответствие с искането на същия.
